Търговската политика на Европейския съюз през 2026 г. за защитата на местната автомобилна индустрия

Централно място заема сложният търговски спор с Китай относно вноса на електромобили.

Антисубсидийно разследване и изравнителни мита След разследване, приключило в края на 2024 г., Европейската комисия заключи, че държавните субсидии в Китай дават на техните производители несправедливо предимство, което заплашва икономическото състояние на европейските автопроизводители. В резултат на това ЕС наложи окончателни изравнителни мита за период от пет години, които се добавят към стандартното мито от 10%. Размерът на тези мита е индивидуален за всеки производител:

• Tesla (Китай): 7.8%.

• BYD: 17.0%.

• Geely: 18.8%.

• SAIC (включително MG): 35.3%.

• Други производители, които са сътрудничили на разследването, плащат 20.7%, докато несътрудничещите се облагат с максималните 35.3%.

Механизъм за минимални вносни цени (MIP) от януари 2026 г. На 12 януари 2026 г. Европейската комисия публикува официален насочващ документ, който очертава нов подход – ценови ангажименти (price undertakings). Този механизъм позволява на китайските износители да избягват наказателните мита, ако се ангажират да продават своите автомобили на цени, не по-ниски от определен „праг“. Целта е да се неутрализират вредните ефекти от субсидиите, като същевременно се запази достъпът до пазара.

Основните изисквания на това споразумение включват:

• Специфичност по модели: Минималните цени се определят за всеки отделен модел автомобил.

• Забрана за крос-компенсация: Производителите нямат право да намаляват цените на своите хибридни модели, за да компенсират по-високите цени на изцяло електрическите автомобили.

• Мониторинг и прозрачност: Компаниите са длъжни да предоставят пълна документация за внос, а ЕС запазва правото си да наложи митата отново при нарушение на ангажиментите.

Стратегически последици и „меко приземяване“ Това споразумение се разглежда като „меко приземяване“ в търговския конфликт, избягващо пълномащабна търговска война. Търговската политика на ЕС активно насърчава китайските компании да инвестират в локално производство в Европа. При определянето на минималните вносни цени Комисията взема предвид плановете за инвестиции в ЕС.

В резултат на тези регулации много китайски производители вече ускоряват плановете си за европейски заводи:

• BYD изгражда завод в Унгария.

• Leapmotor започва производство в Полша и Испания чрез партньорство със Stellantis.

• Chery Group стартира производство в Барселона чрез съвместно предприятие.

Въпреки митата и новите правила, китайските марки продължават да разширяват пазарния си дял, който достига около 10% от общите продажби в Европа в началото на 2026 г.. Търговската политика на ЕС през тази година бележи преход от период на „ценова война“ към фаза на регулирана и стратегически балансирана конкуренция.